Васил Левски – живот и революционна дейност
Васил Иванов Кунчев – Левски е роден на 6 юли 1837 година в град Карлово. Той има двама по – малки братя Христо и Петър, по – голяма сестра Яна и Мария, която е най – малката в семейството. Баща му Иван е гайтанджия и бояджия, а майка му Гина се грижи за домакинството. Малкият Васил тръгва на училище на 8 години. Много обича да смята, пише и пее. По – късно учи в класното училище и в свещеническото училище в Стара Загора. През 1858 година се завръща в Карлово . Става монах в манастира Свети Спас в Сопот. Получава духовното име дякон Игнатий.
През 1861 година под влиянието на Георги Раковски решава да се посвети на народното дело. Взема участие в Първата българска легия на Георги Раковски в Белград. Там заради храбростта си получава името Левски.
Две години е учител във Войнягово после за кратко за една година учителства в село Еникьой Добруджа. Учениците много го обичат.
През 1867 година става знаменосец в четата на Панайот Хитов. А после участва във Втората легия на Раковски в Белград Сърбия. Разбира, че с чети няма да се освободим. Смелият революционер застава зад идеята за подготовка на народа за всеобщо въстание.
От 1868 до 1872 година обикаля по градове и села и създава тайни революционни комитети включително и в Сопот. Със залавянето на Димитър Общи започва провала на организацията.
Левски решава да вземе архивите от Ловешкия централен революционен комитет и да отиде в Румъния. На 27 декември 1872 година рано сутринта е заловен в Къкринското ханче от турската полиция. Откаран е в София и е изправен пред съд.
На 19 февруари 1873 година е обесен край град София. Днес там се издига величествен паметник.
